* * *
Пролетен полъх<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Слънце животворно, силно ти огрей,
та душата ми отново да запей,
да замирише пак на Пролет,
да хвъркат живинки във полет,
всяка фибра в мен да затупти
и за пролет да ми зашепти,
за уханието нейно, от което,
спира и дъхът ми и сърцето!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ТИТИ Всички права запазени
