* * *
Напред,назад се лутаме в живота,
изкачваме най-стъмни върхове,
търкулваме се после без посока,
надолу в каменистото дере.
Понякога играем със загадки,
понякога сами сме си царе,
владеем себе си в моменти кратки
и после пак не знаем на къде.
Посоки раждат се в главите,
чертаем пътища без кръстопът
и тръгваме със влака на мечтите,
преследвайки в сърцето ни зовът.
Импулсът и гневът надвиват често,
над любовта и разумът смутен.
Защо не можем просто безпогрешно
да бъдем себе си във всеки божи ден?
09.02.2006
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Петя Все права защищены
