* * *
Напред,назад се лутаме в живота,
изкачваме най-стъмни върхове,
търкулваме се после без посока,
надолу в каменистото дере.
Понякога играем със загадки,
понякога сами сме си царе,
владеем себе си в моменти кратки
и после пак не знаем на къде.
Посоки раждат се в главите,
чертаем пътища без кръстопът
и тръгваме със влака на мечтите,
преследвайки в сърцето ни зовът.
Импулсът и гневът надвиват често,
над любовта и разумът смутен.
Защо не можем просто безпогрешно
да бъдем себе си във всеки божи ден?
09.02.2006
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Всички права запазени
