* * *
Произведението не подходит для лиц моложе 18 лет.
Във лятна вечер, нейде към един
аз влизам бавно в денонощен магазин.
Ала дебела касиерка пояснява;
- След единайсет алкохол не се продава!
На изхода се сблъсквам с красавица една,
как тегне бюст, о боже, на крехки рамена!
О, тя е толкоз нежна, нежна, едрогърда,
като мляко бяла, като мрамор твърда!
И; - Извинете - казвам, - може ли за малко,
ах, чакате мъжа си, колко жалко,
а времето навън е тъй прекрасно,
бельото ви, навярно е от странство!
- Какво намекваш бе, простак такъв!
В главата ми нахлува литър кръв,
и...- Извинете - казвам, - луд съм аз по вас!
А тя отвръща кратко: - Педераст!
Минаваме към по-учтива форма.
- А, бе, парцал такъв, ти курво долнопробна,
предлагам ти петарка за нощта,
плюс поркане, квартира и храна!"
- Така кажи бе, к`во си заусуквал,
сладур си ти, ала си малко глупав,
с петарката да идеш при жена си,
а нас, почтените, недей закача!
Аз вдигам с десетица, няма как,
плюс ресторант, кампари и чорап,
но гордият й отказ ме сломи,
е, няма как, аз вдигам с още три.
А тя стои със израз на мадона.
Аз шепна цифри, тласкан от нагона.
Веч стигам петдесет и чувам глас:
- Добре бе готин, тръгваме у вас!
Съдба, съдба, защо си тъй жестока,
мангизи няма, курвите са много!
Ези аз хвърлям, ти тура показваш!
Съдба, съдба, защо ме тъй наказваш!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Веселин Ангелов Все права защищены
