* * *
Произведението не е подходящо за лица под 18 години
Във лятна вечер, нейде към един
аз влизам бавно в денонощен магазин.
Ала дебела касиерка пояснява;
- След единайсет алкохол не се продава!
На изхода се сблъсквам с красавица една,
как тегне бюст, о боже, на крехки рамена!
О, тя е толкоз нежна, нежна, едрогърда,
като мляко бяла, като мрамор твърда!
И; - Извинете - казвам, - може ли за малко,
ах, чакате мъжа си, колко жалко,
а времето навън е тъй прекрасно,
бельото ви, навярно е от странство!
- Какво намекваш бе, простак такъв!
В главата ми нахлува литър кръв,
и...- Извинете - казвам, - луд съм аз по вас!
А тя отвръща кратко: - Педераст!
Минаваме към по-учтива форма.
- А, бе, парцал такъв, ти курво долнопробна,
предлагам ти петарка за нощта,
плюс поркане, квартира и храна!"
- Така кажи бе, к`во си заусуквал,
сладур си ти, ала си малко глупав,
с петарката да идеш при жена си,
а нас, почтените, недей закача!
Аз вдигам с десетица, няма как,
плюс ресторант, кампари и чорап,
но гордият й отказ ме сломи,
е, няма как, аз вдигам с още три.
А тя стои със израз на мадона.
Аз шепна цифри, тласкан от нагона.
Веч стигам петдесет и чувам глас:
- Добре бе готин, тръгваме у вас!
Съдба, съдба, защо си тъй жестока,
мангизи няма, курвите са много!
Ези аз хвърлям, ти тура показваш!
Съдба, съдба, защо ме тъй наказваш!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Веселин Ангелов Всички права запазени
