* * *
Многобройни са моите рани,
а и белезите и кръпките по душата ми, изстрадана обич, обиди, омрази...
Оцеляла- мен да опази.
И ме опази. Има ме,
макар и променена,
макар да пих отровна обич дълго...
Не те отхвърлям този път, не те...
Душата ми е цялата в кръпки.
И само стъпки в посивялото сърце,
отиващи си стъпки.
Не те отпращам този път, не те...
Очите ми са целите забрава
и ето - празни , сиротни ръце
в мълчание към теб протягам.
Не те пропъждам този път, не те...
Душата ми е празнично закърпена,
старателно прикрила белезите с
фон дьо тен,
а раните- и с тях е същото.
В сърцето няма прашна жал
по отишли си присъствия,
там сега ще ти издигна храм-
в него можеш да се луташ.
От очите ми не се плаши-
те са целите забрава-
укроти се ничком в тях
всичката ми грешна страст...
И ръцете ми- две голи птици-
мълчаливо се смириха...
Без пера летят ли птиците?...
Ще те приема този път, ще те...
С доверие, със смях, с мълчание...
Многобройни са моите рани.
И белезите, и кръпките по душата ми,
изстрадана обич, обиди, омрази,
опазила ме за любовта ти...
Ще те обичам този път, ще те...
София, 98г.
а и белезите и кръпките по душата ми, изстрадана обич, обиди, омрази...
Оцеляла- мен да опази.
И ме опази. Има ме,
макар и променена,
макар да пих отровна обич дълго...
Не те отхвърлям този път, не те...
Душата ми е цялата в кръпки.
И само стъпки в посивялото сърце,
отиващи си стъпки.
Не те отпращам този път, не те...
Очите ми са целите забрава
и ето - празни , сиротни ръце
в мълчание към теб протягам.
Не те пропъждам този път, не те...
Душата ми е празнично закърпена,
старателно прикрила белезите с
фон дьо тен,
а раните- и с тях е същото.
В сърцето няма прашна жал
по отишли си присъствия,
там сега ще ти издигна храм-
в него можеш да се луташ.
От очите ми не се плаши-
те са целите забрава-
укроти се ничком в тях
всичката ми грешна страст...
И ръцете ми- две голи птици-
мълчаливо се смириха...
Без пера летят ли птиците?...
Ще те приема този път, ще те...
С доверие, със смях, с мълчание...
Многобройни са моите рани.
И белезите, и кръпките по душата ми,
изстрадана обич, обиди, омрази,
опазила ме за любовта ти...
Ще те обичам този път, ще те...
София, 98г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мая Витанова Все права защищены
