* * *
Многобройни са моите рани,
а и белезите и кръпките по душата ми, изстрадана обич, обиди, омрази...
Оцеляла- мен да опази.
И ме опази. Има ме,
макар и променена,
макар да пих отровна обич дълго...
Не те отхвърлям този път, не те...
Душата ми е цялата в кръпки.
И само стъпки в посивялото сърце,
отиващи си стъпки.
Не те отпращам този път, не те...
Очите ми са целите забрава
и ето - празни , сиротни ръце
в мълчание към теб протягам.
Не те пропъждам този път, не те...
Душата ми е празнично закърпена,
старателно прикрила белезите с
фон дьо тен,
а раните- и с тях е същото.
В сърцето няма прашна жал
по отишли си присъствия,
там сега ще ти издигна храм-
в него можеш да се луташ.
От очите ми не се плаши-
те са целите забрава-
укроти се ничком в тях
всичката ми грешна страст...
И ръцете ми- две голи птици-
мълчаливо се смириха...
Без пера летят ли птиците?...
Ще те приема този път, ще те...
С доверие, със смях, с мълчание...
Многобройни са моите рани.
И белезите, и кръпките по душата ми,
изстрадана обич, обиди, омрази,
опазила ме за любовта ти...
Ще те обичам този път, ще те...
София, 98г.
а и белезите и кръпките по душата ми, изстрадана обич, обиди, омрази...
Оцеляла- мен да опази.
И ме опази. Има ме,
макар и променена,
макар да пих отровна обич дълго...
Не те отхвърлям този път, не те...
Душата ми е цялата в кръпки.
И само стъпки в посивялото сърце,
отиващи си стъпки.
Не те отпращам този път, не те...
Очите ми са целите забрава
и ето - празни , сиротни ръце
в мълчание към теб протягам.
Не те пропъждам този път, не те...
Душата ми е празнично закърпена,
старателно прикрила белезите с
фон дьо тен,
а раните- и с тях е същото.
В сърцето няма прашна жал
по отишли си присъствия,
там сега ще ти издигна храм-
в него можеш да се луташ.
От очите ми не се плаши-
те са целите забрава-
укроти се ничком в тях
всичката ми грешна страст...
И ръцете ми- две голи птици-
мълчаливо се смириха...
Без пера летят ли птиците?...
Ще те приема този път, ще те...
С доверие, със смях, с мълчание...
Многобройни са моите рани.
И белезите, и кръпките по душата ми,
изстрадана обич, обиди, омрази,
опазила ме за любовта ти...
Ще те обичам този път, ще те...
София, 98г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мая Витанова Всички права запазени
