* * * * *
Самотата ръми от прозореца.
Май не вярвам, не падат звезди.
Тихо в стъпките чужди на хората
вливам своите тихи следи…
Светофарът не свети зелено
щом посоката тръгне на юг.
И крилете си пак уморено
свивам тихо пред шепота глух.
Колко много светлинни години
тази нощ ще преминат през мен.
Безлюбовно, безкрайно, безименно
ще ме слеят със новия ден…
* * * * *
И една малка добавка, която написах ден по - късно...като продължение:
В самотата – житейска условност
тихо крача – Човек отстрани.
Като глас, като малка подробност
аз разривам пътеки и дни…
Светофарният бод моделира
неВСЕЛЕНАТА тихо на две.
Не говоря. Не ще мимикрирам.
Без билет съм за влак “Светове”
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ели Господинова Все права защищены
