* * * * *
Самотата ръми от прозореца.
Май не вярвам, не падат звезди.
Тихо в стъпките чужди на хората
вливам своите тихи следи…
Светофарът не свети зелено
щом посоката тръгне на юг.
И крилете си пак уморено
свивам тихо пред шепота глух.
Колко много светлинни години
тази нощ ще преминат през мен.
Безлюбовно, безкрайно, безименно
ще ме слеят със новия ден…
* * * * *
И една малка добавка, която написах ден по - късно...като продължение:
В самотата – житейска условност
тихо крача – Човек отстрани.
Като глас, като малка подробност
аз разривам пътеки и дни…
Светофарният бод моделира
неВСЕЛЕНАТА тихо на две.
Не говоря. Не ще мимикрирам.
Без билет съм за влак “Светове”
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ели Господинова Всички права запазени
