13 февр. 2006 г., 21:55

* * *

105 0 2

Тя се гордееше :<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

„Щастлива съм”

и с всеки жест го демонстрираше.

Тя прокламираше:

„Бъдете като мен”

С очите властно приласкаващи

Към нейната илюзия.

„Погледнете ме!”

И аз погледнах .

Захвърлила душа

и втурнала се към нечия друга

една алчна жена,

нарекла се щастлива по принуда,

неразбрала за света

и мен,

че важно е страданието!

Щастливата душа

Не е достатъчно човешка.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Мастрафчиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Малцина са които могат да разберат, че само страданието прави хората човечни. Още по-малко успяват да приемат своето и чуждото страдание и да го превърнат в Истина.
    Ти си мъдро дете, но май тука никой не те разбира. За съжаление...
  • Малцина са които могат да разберат, че само страданието прави хората човечни. Още по-малко успяват да приемат своето и чуждото страдание и да го превърнат в Истина.
    Ти си мъдро дете, но май тука никой не те разбира. За съжаление...