* * *
Тя се гордееше :<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
„Щастлива съм”
и с всеки жест го демонстрираше.
Тя прокламираше:
„Бъдете като мен”
С очите властно приласкаващи
Към нейната илюзия.
„Погледнете ме!”
И аз погледнах .
Захвърлила душа
и втурнала се към нечия друга
една алчна жена,
нарекла се щастлива по принуда,
неразбрала за света
и мен,
че важно е страданието!
Щастливата душа
Не е достатъчно човешка.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Мастрафчиева Всички права запазени
