24 янв. 2006 г., 20:01

Безчуствена

126 0 6
Отново не почуствах нищо.
Беше тъмно, празно и страшно.....
в душата ми
Словата ти хвърчаха из стаята като нощни пеперуди.
Не ги чувах.
Защо дойде?
Нe помня да съм крешяла името ти до безпаметност...
Защо се върна?
За да ме  обвиниш, че съм безчувствена?
Или забрави кой
 погуби любовта ни,  
Същите пеперудени думи редеше ... не на мен 
На другата.
Не се сърди.  Бях там и чух.
Може би  не трябваше,  но
оттогава съм глуха....за теб

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Наталия Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • благодаря. Няма как да се сърдя, когато изобщо не се сятам за поет. Излияния....съвсем си права
  • Харесах идеята.За да докосва,трябва да го пооправиш малко,но се въздържам да те съветвам,вие младичките много бързо се сърдите.Поработи!Ще стане хубав стих!Поздравче!
  • хубаво!
  • благодаря. Няма как да се сърдя, когато изобщо не се сятам за поет. Излияния....съвсем си права
  • Харесах идеята.За да докосва,трябва да го пооправиш малко,но се въздържам да те съветвам,вие младичките много бързо се сърдите.Поработи!Ще стане хубав стих!Поздравче!