24.01.2006 г., 20:01

Безчуствена

127 0 6
Отново не почуствах нищо.
Беше тъмно, празно и страшно.....
в душата ми
Словата ти хвърчаха из стаята като нощни пеперуди.
Не ги чувах.
Защо дойде?
Нe помня да съм крешяла името ти до безпаметност...
Защо се върна?
За да ме  обвиниш, че съм безчувствена?
Или забрави кой
 погуби любовта ни,  
Същите пеперудени думи редеше ... не на мен 
На другата.
Не се сърди.  Бях там и чух.
Може би  не трябваше,  но
оттогава съм глуха....за теб

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Наталия Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • благодаря. Няма как да се сърдя, когато изобщо не се сятам за поет. Излияния....съвсем си права
  • Харесах идеята.За да докосва,трябва да го пооправиш малко,но се въздържам да те съветвам,вие младичките много бързо се сърдите.Поработи!Ще стане хубав стих!Поздравче!
  • хубаво!
  • благодаря. Няма как да се сърдя, когато изобщо не се сятам за поет. Излияния....съвсем си права
  • Харесах идеята.За да докосва,трябва да го пооправиш малко,но се въздържам да те съветвам,вие младичките много бързо се сърдите.Поработи!Ще стане хубав стих!Поздравче!