30 авг. 2006 г., 13:02

Безнадеждно

135 0 34
Аз искам да говоря, но не мога. Аз искам да мълча, ала уви, надига се в душата ми тревога и глас, готов да закрещи. Но думите ми – вързани с окови, гласът ми – плачещ и измъчен стон. В душата си с мълчание говоря, а иначе говоря мълчешком.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Весела Апостолова Все права защищены

Комментарии

Комментарии