Пуполино (Весела Апостолова)

Завръщане 🇧🇬

Завръщам се – разкайваща се, грешна. Със сълзи в тъмните очи. Донасям любовта си вечна и шепна тихичко “Прости”. Останала без дъх, без сили, при теб ме върна само любовта. Светът в сърцето преоткрила, аз падам в твоите крака. Приемаш ли ме? Знам, че съм виновна. Аз своя грях не мога да стопя. Завръщ ...

Пуполино

Поэзия

2006-09-01T12:50:47+03:00 145 24

Макар и така 🇧🇬

Не разменям любов за омраза, нито буря за слънчеви дни – що животът със обич ми дава, аз понасям без смях и сълзи. Недоволна, доволна – пак жива. Уморена, щастлива – търпя. На живота смъртта не отива – аз съм жива – макар и така!

Пуполино

Поэзия

2006-08-31T09:55:28+03:00 139 30

Безнадеждно 🇧🇬

Аз искам да говоря, но не мога. Аз искам да мълча, ала уви, надига се в душата ми тревога и глас, готов да закрещи. Но думите ми – вързани с окови, гласът ми – плачещ и измъчен стон. В душата си с мълчание говоря, а иначе говоря мълчешком.

Пуполино

Поэзия

2006-08-30T13:02:57+03:00 138 34

Обикновена 🇧🇬

Ще бъда различна, еднаква, най-земна, абстрактна, покорна и свята, разблудна, устата, красива, желана, по-грозна от дявол; ще мразя, обичам, ще хваля, отричам, ще тръгвам, ще спирам, ще бягам, ще идвам; ще зная и мога, и няма да мога; ще моля, ще властвам от смърт по-опасно; с тебе ще бъда, ще бъда ...

Пуполино

Поэзия

2006-08-29T08:32:54+03:00 87 22

Ще те чакам, любов 🇧🇬

Ще те чакам, любов, ще те чакам. Ти ще дойдеш, макар и за миг, светлина ще изгрее след мрака и ще шепне най-святия стих. Ще те чакам, любов, ще те чакам уморена, студена, сама. Ще пристигнеш смутена и плаха като слънце над морна гора. Ще те чакам, любов, ще те чакам. Ти ще дойдеш, ще седнеш до мен, ...

Пуполино

Поэзия

2006-08-27T14:49:22+03:00 180 32

Божествено 🇧🇬

За теб, за мен, една молитва блага, за почвата, небето, всяка твар – две длани търсят с нежна вяра не даван нивга Божи дар. Една надежда дирят в тъмнината. Сред хиляди окови, леден страх усмивка топла стигат във сърцата, що пръска волно златен прах. И кой, и кой ще ни я вземе? Живота ли? Смъртта ли? ...

Пуполино

Поэзия

2006-08-26T12:55:34+03:00 160 26

Храм 🇧🇬

Самотна съм. Но не задълго. Аз знам, че тя до мен ще долети, сърцето ще докосне мълком и чуден храм ще съгради. Стените – тънички и бели. безкрайни кули към небето ще летят. Пред портите два ангела красиви на пост любезно ще стоят. Наоколо – морета сини, зелени острови, златиста светлина, божествен ...

Пуполино

Поэзия

2006-08-24T13:29:29+03:00 133 30

Самота 🇧🇬

Кога дойде? Не чух те. Не видях те. Кога успя през входната врата да пропълзиш? Нима невидима си, черна, зла русалке, до устните ми устни щом успя за миг да долепиш? И цветните мечти в съня ми скъса като ненужен и нехвален стих. Ти явно си дошла в нощта априлска, къса, за да намериш своя пристан нов ...

Пуполино

Поэзия

2006-08-23T16:15:03+03:00 124 22

Жената в последната стая 🇧🇬

Докторе, извади ми сърцето и го дай на жената, която умира в последната стая. Вчера при нея дойде момиченце русо. Отдалече видях как плаче от мъка. Тъжно, с поглед лазурен, с отпуснато рамо, си тръгна, прошепвайки мамо. Дай й го. На мен не ми трябва, а на нея, повярвай, е нужно за двама.

Пуполино

Поэзия

2006-08-18T18:01:13+03:00 152 42