Храм
Самотна съм. Но не задълго.
Аз знам, че тя до мен ще долети,
сърцето ще докосне мълком
и чуден храм ще съгради.
Стените – тънички и бели.
безкрайни кули към небето ще летят.
Пред портите два ангела красиви
на пост любезно ще стоят.
Наоколо – морета сини,
зелени острови, златиста светлина,
божествен стих на чудни чучулиги
и еднорози на стада.
А вътре – приказни икони,
от векове творени с огън тих,
с божествена, незрима волност,
с безмълвен стон, с раздиращ вик.
Самотна бях, но не задълго,
защото тя до мене приближи,
сърце докосна тихомълком
и чуден храм в душа ми съгради.
И този храм е осветен
от всички божества родени:
поезията диша в мен,
а аз горя заради нея.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Весела Апостолова Все права защищены
