9 апр. 2005 г., 15:38

Бял дъжд вали като бисер се сипе ...

144 0 12

                  Бял дъжд вали, като бисер се сипе по зелените синори.

                  Кални биволи дишат, пара се къдри под ноздрите.

                  Те рият с копита, миришат земята-набъбнала, бременна

                  и мечтаят за жълто зърно, за хора, за трапези и селски сборове.

                  Ах, тази земя на безкрайната, хубава Добруджа!...

                  Бял дъжд вали, сякаш блести по рогата на биволи

                  дето с мъка подпират натежалите, бухнали облаци.

                  Тайно зреят зърната, забили чело в тялото

                  На моят дядо убит през Балканската...

<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светослав Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Аз на такси не се возя, безработен съм...
    А ракията- ако почерпи някой...Нямам и ракийка даже!
    Но аз не крада на гробовете кръстовете, моля!...
    Но да не влизаме в т.н. " етнически конфликти"!!!
  • Циганите откраднаха кръста от гроба на Дядо...За вторични суровини..
  • Тежко ... земята пременна ражда спомени, а хляба с пот е напоен, омесен с времето преминало през нас самите ...
  • Хубав стих
    български
    А не се сърди на циганите
    Бедни са
    Нямали са пари за таксито и ракията
  • Ти не си първосигнален - мислиш
    Разликата е огромна
    Поздрав за стиха!