Бял дъжд вали като бисер се сипе ...
Бял дъжд вали, като бисер се сипе по зелените синори.
Кални биволи дишат, пара се къдри под ноздрите.
Те рият с копита, миришат земята-набъбнала, бременна
и мечтаят за жълто зърно, за хора, за трапези и селски сборове.
Ах, тази земя на безкрайната, хубава Добруджа!...
Бял дъжд вали, сякаш блести по рогата на биволи
дето с мъка подпират натежалите, бухнали облаци.
Тайно зреят зърната, забили чело в тялото
На моят дядо убит през Балканската...
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светослав Иванов Всички права запазени
