До утре...
В тишината на синята вечер,
отново сама, аз проплаквам обидена,
унизена; уплашена за утре.
Гнева си ще скътам дълбоко в душата,
сълзите си яростно ще избърсвам,
устните си до болка ще хапя
и ще се мятам във мисли за утре...
...До утре...
24.03.1996г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мая Витанова Все права защищены
