До утре...
В тишината на синята вечер,
отново сама, аз проплаквам обидена,
унизена; уплашена за утре.
Гнева си ще скътам дълбоко в душата,
сълзите си яростно ще избърсвам,
устните си до болка ще хапя
и ще се мятам във мисли за утре...
...До утре...
24.03.1996г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мая Витанова Всички права запазени
