Един след друг се раждат дните като бройлери.
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Един след друг се раждат дните като бройлери -
еднакво жалки, дрипави, разгърдени.
Вън улиците вдигат прах, мухи, кори от дини, кучета.
Полу - диваци, бизнесмени, цигани
с мечти от Холивуд, станьолени илюзии…
Злато и прах.
Далече съм от тях, но всъщност под краката им.
А може да съм никъде, отдавна да съм никой.
Прозрачен, празен, като пияна чаша сутрин,
навярно не присъствам.
И това боли, раздира през гърдите.
Албумът снимки нищо не разказва.
Прелитат спомени, проплакват стари срещи -
любим съм бил…съпруг…баща…
И вече никой.
Не знам къде съм, кой съм, за къде съм…
Поет ли бях, търговец ли да стана ?
Да тръгна скитник, някъде през дните
към прашни градове, с безсънни пияни нощи.
Където да пресъхна, сам да пожълтея.
Поне да бъда спомен.
Пък дори омразен.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Светослав Иванов Все права защищены