18 июл. 2006 г., 10:55

Ела

171 0 36
Ела! Да седнем и да се посмеем
на нашите илюзии, преди
с тъга във две посоки да поемат
пътеките на нашите съдби.

Ела! За последен път ще те чакам
във нашата приказка малка -
ти няма да ми казваш, че си плакал,
аз няма да мечтая по-нататък...

Ела! Да седнем и да помълчим
за нашата нестихваща жарава-
от жарките ти въглени очи,
от моята усмивка като клада.

Ела! И без да казваш колко ме обичаш
изгарай тихо в моята усмивка,
жарта в очите пепел направи
и... жаждата за огън ще утихне!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бистра Малинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ти няма да ми казваш, че си плакал,
    аз няма да мечтая по-нататък...

    Ще можеш ли да не мечтаеш...? Красиво е, въпреки болката от която е родено. Поздрав и от мен.
  • Браво, Бисе! Много хубаво стихотворение!
  • Изключително искрено и нежно! Поздравления!
  • Благодаря на всички!
  • Благодаря , Злати!
    По-добре жарта в очите пепел, отколкото сърцето на клада