Ела
Ела! Да седнем и да се посмеем
на нашите илюзии, преди
с тъга във две посоки да поемат
пътеките на нашите съдби.
Ела! За последен път ще те чакам
във нашата приказка малка -
ти няма да ми казваш, че си плакал,
аз няма да мечтая по-нататък...
Ела! Да седнем и да помълчим
за нашата нестихваща жарава-
от жарките ти въглени очи,
от моята усмивка като клада.
Ела! И без да казваш колко ме обичаш
изгарай тихо в моята усмивка,
жарта в очите пепел направи
и... жаждата за огън ще утихне!
на нашите илюзии, преди
с тъга във две посоки да поемат
пътеките на нашите съдби.
Ела! За последен път ще те чакам
във нашата приказка малка -
ти няма да ми казваш, че си плакал,
аз няма да мечтая по-нататък...
Ела! Да седнем и да помълчим
за нашата нестихваща жарава-
от жарките ти въглени очи,
от моята усмивка като клада.
Ела! И без да казваш колко ме обичаш
изгарай тихо в моята усмивка,
жарта в очите пепел направи
и... жаждата за огън ще утихне!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бистра Малинова Всички права запазени
Браво, Бисе!