Есенна картина
Съсухрени дървета и листа,
в студена и безплодна тишина
понякога усещаш самота,
когато те прегърне есента-
започваш да намразваш и света,
изпълнен със безлична пустота...
Блед асфалт и спомени за птици,
някакъв си дъжд.И плач,тъга...
Пустеят тъжни,измръзнали жици,
проронили сетна мила,сълза-
въздишка за топлите,летни искрици
на фона на толкова студ,сивота...
Оклюмали нос малки врабчета,
заспали животни,умряли цветя
и спомен за лято,за диви полета
на фона на утринна,гадна мъгла,
мечта за усмивки-нереална,нелепа,
сърдити,от болка изкривени лица...
Няма ли край тази куха картина?
Кой изрисува с усмивка плача?
Кой накара светът да проклина
тази красива,дивна земя?
Кой си играе така с цветовете,
отнел им даже последна искра?
Кой ни отне тъй внезапно крилете?
Кой ли ?Мълчи есента...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Боряна Владимирова Все права защищены
