Есенна картина
Съсухрени дървета и листа,
в студена и безплодна тишина
понякога усещаш самота,
когато те прегърне есента-
започваш да намразваш и света,
изпълнен със безлична пустота...
Блед асфалт и спомени за птици,
някакъв си дъжд.И плач,тъга...
Пустеят тъжни,измръзнали жици,
проронили сетна мила,сълза-
въздишка за топлите,летни искрици
на фона на толкова студ,сивота...
Оклюмали нос малки врабчета,
заспали животни,умряли цветя
и спомен за лято,за диви полета
на фона на утринна,гадна мъгла,
мечта за усмивки-нереална,нелепа,
сърдити,от болка изкривени лица...
Няма ли край тази куха картина?
Кой изрисува с усмивка плача?
Кой накара светът да проклина
тази красива,дивна земя?
Кой си играе така с цветовете,
отнел им даже последна искра?
Кой ни отне тъй внезапно крилете?
Кой ли ?Мълчи есента...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Боряна Владимирова Всички права запазени
