Глупавко

Знам си, че е глупаво

и е безпричинно…

Сигурно съм влюбила

пак един невинен.

Сигурно ще страда

и ще съм виновна.

Дали да припадна

и да се опомня?

Крякат гарги някакви,

лаят дворни кучета.

Време за разкайване,

че съм му се случила…

Време за усмивчица

в ъгъла на устните.

Някой ме обича.

(Как съм го допуснала?)

Много ми е вятъра.

Малко - неизвестните.

Знам, че ще го пратя

после в кратка песничка.

Песничка за края.

Да не е самотен

и да си затрае.

Кофти е животът.

Пак ще върша глупости.

Явно – диагноза.

Явно ще пропусна

сто години проза.