Глупавко
120
0
0
Знам си, че е глупаво
и е безпричинно…
Сигурно съм влюбила
пак един невинен.
Сигурно ще страда
и ще съм виновна.
Дали да припадна
и да се опомня?
Крякат гарги някакви,
лаят дворни кучета.
Време за разкайване,
че съм му се случила…
Време за усмивчица
в ъгъла на устните.
Някой ме обича.
(Как съм го допуснала?)
Много ми е вятъра.
Малко - неизвестните.
Знам, че ще го пратя
после в кратка песничка.
Песничка за края.
Да не е самотен
и да си затрае.
Кофти е животът.
Пак ще върша глупости.
Явно – диагноза.
Явно ще пропусна
сто години проза.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яна Всички права запазени
