Граматика на живота
Граматика на живота
В началото бях главна буква,
Защото бях в началото.
Отначало започвах да уча,
отначало да тичам,
да обичам – от самото начало.
Да си главна буква
е прекрасно!
Като началото.
После станах правописна грешка –
буква на инат –
любоФ, вместо любоВ,
Бич, вместо Обич,
вместо Ласка – ДРаска,
вместо Поглед – Оглед,
Вместо Пръв – Кръв!
Преодолях грешките,
но не ги поправих.
Сега – като многоточие –
все недовършвам,
все недоправям;
най-хубавото
за другите все оставям.
Финалът ми някъде
все тича,
а без финал,
колкото и да е хубаво
началото,
смисълът го няма никакъв.
От време на време
си спомням, мълчейки многоточно,
точно за времето,
когато бях запетая –
беше хубаво да знаеш,
че има още
и още,
че не му е дошъл краят,
да си мечтаеш
за ново, преди следващата
запетая.
Но,
време е,
когато му дойде времето,
да мога категорично да тропна накрая
и да сложа края –
спокойно, въпросително или удивително.
И тогава
между всичките ми
пунктоационни трансформации,
надявам се да не тичат безсмислици.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Петя Василева Все права защищены
