Искра
Простряла длани над камината,
събирам сълзи от очите ти...
В нощта разравям въглени в сърцето дремещо...
Пропука тишината, неволно се роди искра.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Илиева Все права защищены
