Искра
Простряла длани над камината,
събирам сълзи от очите ти...
В нощта разравям въглени в сърцето дремещо...
Пропука тишината, неволно се роди искра.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Илиева Всички права запазени
