Изгубен
Върви той сам, назад във времето
Прогонил всяка тленна суета ...
Изтръгнат мрак, кървящ за Бремето
Със гняв, кипящ от земните недра
Презрял света, и себе си, и Бог
Надмогнал хаос, болка и тъга
Вървящ по стълбата на Изток
Да дири Обич в свойта самота...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Николай Все права защищены
Хубаво е!Браво
