Изгубен
Върви той сам, назад във времето
Прогонил всяка тленна суета ...
Изтръгнат мрак, кървящ за Бремето
Със гняв, кипящ от земните недра
Презрял света, и себе си, и Бог
Надмогнал хаос, болка и тъга
Вървящ по стълбата на Изток
Да дири Обич в свойта самота...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николай Всички права запазени
Хубаво е!Браво
