Изоставен...
Дойде денят във който ти ще тръгнеш
без да кажеш нищо, без да ме прегърнеш.
Толкоз силна, горда си като небето
без да мислиш, ти разкъсваш ми сърцето.
“Как?Защо?” ти не допускаш да те питам
и във тъмното ме караш да политам.
И летя защото всичко си за мене
без посока, хванал здраво свойто бреме.
Знам един ден аз ще те забравя
и надявам се да знам защо го правя.
За момичето което не ще върна...
Ти, която в прах душата ми превърна...
И защо ми беше цялото страдание?
Аз заспивах наранен дори с ридание.
Но днес съм силен, пак готов съм да опитам,
а ти оставаш само прах във вятъра разсипан.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Гарванът Все права защищены
