Изоставен...
Дойде денят във който ти ще тръгнеш
без да кажеш нищо, без да ме прегърнеш.
Толкоз силна, горда си като небето
без да мислиш, ти разкъсваш ми сърцето.
“Как?Защо?” ти не допускаш да те питам
и във тъмното ме караш да политам.
И летя защото всичко си за мене
без посока, хванал здраво свойто бреме.
Знам един ден аз ще те забравя
и надявам се да знам защо го правя.
За момичето което не ще върна...
Ти, която в прах душата ми превърна...
И защо ми беше цялото страдание?
Аз заспивах наранен дори с ридание.
Но днес съм силен, пак готов съм да опитам,
а ти оставаш само прах във вятъра разсипан.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гарванът Всички права запазени
