КАТО РАНЕНО ЖИВОТНО ЗАЛИТАМ....
Като ранено животно залитам...
Пред очите ми танцува светът
като разгонена курва...
И залитам, и падам, ръцете протегнати
драскат въздуха,
драпат,
изпъват се
да достигнат до стълба, последния,
който от паважа,
студения,
твърдия,
вероятно, може би, все едно
ще достигна.
Пред мене е калната улица.
И залитам, и стъпвам тежката стъпка
объркана,
клатеща,
ето - още една...
Трудно вдигам крака, ходилата ми
са налети с цимент и тъга.
И прекрачвам едва.
Още една...
Сякаш вселена преброждам,
но движа се
бавно
и пристъпвам след теб.
Ти си малка, добра.
Като малка снежинка се стапяш
и се губиш,
топиш се,
отиваш...
Все по-далече от мене...
Все по-далеч от дома.
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Светослав Иванов Все права защищены