КАТО РАНЕНО ЖИВОТНО ЗАЛИТАМ....

Като ранено животно залитам...

Пред очите ми танцува светът

като разгонена курва...

И залитам, и падам, ръцете протегнати

драскат въздуха,

                           драпат,

                                       изпъват се

да достигнат до стълба, последния,

който от паважа,

                           студения,

                                        твърдия,

вероятно, може би, все едно

ще достигна.

Пред мене е калната улица.

И залитам, и стъпвам тежката стъпка

объркана,

                клатеща,

ето - още една...

Трудно вдигам крака, ходилата ми

са налети с цимент и тъга.

                                    И прекрачвам едва.

Още една...

Сякаш вселена преброждам,

но движа се

                    бавно

и пристъпвам след теб.

Ти си малка, добра.

Като малка снежинка се стапяш

и се губиш,

                  топиш се,

                                  отиваш...

Все по-далече от мене...

Все по-далеч от дома.

<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />