26 февр. 2006 г., 18:05

Когато нарушаваш белотата

134 0 18
Когато нарушаваш белотата,
не е хубаво грозно петно да остане
върху зимните пътища
или върху белия лист.

Когато докосваш белотата,
не е хубаво да я ограбиш,
да и вземеш онази светлина,
която си харесал в нея,
защото тогава земята ще ревне от мъка
и ще извика "крадец!".

Когато претворяваш белотата,
претвори я в нежно откровение
и никога- в черни, тъжни багри,
за да не бъдеш убиец на нещо хубаво,
за да запазиш радостта не земята
и топлия лъч във сърцата ни.

Ако ти потъпкаш белотата,
без да оставиш хубава диря
върху белия лист
или пък- върху чистия сняг,
ще си отиде завинаги
мълчаливата свежест,
която сияеше в дните ни
и осветяваше зимните пътища...

Когато нарушаваш белотата,
не е хубаво грозно петно да остане
върху светлия път
или върху белия лист,
защото така ще потъпкаш
бъден прекрасен момент
или смълчано, безмълвно послание...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Боряна Владимирова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • АКО МОЖЕХА ВСИЧКИ ДА СА КАТО ТЕБ ПО ДЕТСКИ ЧИСТИ И СВЕЖИ
  • Накара ме да мисля и ми стана тъжно, въпреки, че стихотворението е перфектно!6!!!
  • Чудесна аналогия.Намерила си красив начин да изразиш идеята за отговорността за това, което оставяме след себе си.
  • Страхотно!Направо онемях...не знам какво да кажа освен че е много красиво...
  • Браво!Много нежно и красиво 6 от мен