26.02.2006 г., 18:05

Когато нарушаваш белотата

136 0 18
Когато нарушаваш белотата,
не е хубаво грозно петно да остане
върху зимните пътища
или върху белия лист.

Когато докосваш белотата,
не е хубаво да я ограбиш,
да и вземеш онази светлина,
която си харесал в нея,
защото тогава земята ще ревне от мъка
и ще извика "крадец!".

Когато претворяваш белотата,
претвори я в нежно откровение
и никога- в черни, тъжни багри,
за да не бъдеш убиец на нещо хубаво,
за да запазиш радостта не земята
и топлия лъч във сърцата ни.

Ако ти потъпкаш белотата,
без да оставиш хубава диря
върху белия лист
или пък- върху чистия сняг,
ще си отиде завинаги
мълчаливата свежест,
която сияеше в дните ни
и осветяваше зимните пътища...

Когато нарушаваш белотата,
не е хубаво грозно петно да остане
върху светлия път
или върху белия лист,
защото така ще потъпкаш
бъден прекрасен момент
или смълчано, безмълвно послание...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Боряна Владимирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • АКО МОЖЕХА ВСИЧКИ ДА СА КАТО ТЕБ ПО ДЕТСКИ ЧИСТИ И СВЕЖИ
  • Накара ме да мисля и ми стана тъжно, въпреки, че стихотворението е перфектно!6!!!
  • Чудесна аналогия.Намерила си красив начин да изразиш идеята за отговорността за това, което оставяме след себе си.
  • Страхотно!Направо онемях...не знам какво да кажа освен че е много красиво...
  • Браво!Много нежно и красиво 6 от мен