Крепост
Тъга, защо нахлуваш,
нали аз крепост съградих
и вярата си скитаща прогоних...
Тъга, защо не чуваш?
Сега прегърнал тишината,
не търсещ радостните дни,
аз обитавам руината
сърце наречена - уви...
Тъга, защо нахлуваш,
тук никой няма да те подслони...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Донърджак Все права защищены
