Крепост
Тъга, защо нахлуваш,
нали аз крепост съградих
и вярата си скитаща прогоних...
Тъга, защо не чуваш?
Сега прегърнал тишината,
не търсещ радостните дни,
аз обитавам руината
сърце наречена - уви...
Тъга, защо нахлуваш,
тук никой няма да те подслони...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Донърджак Всички права запазени
