Лирическо отклонение
Замира в шепот <?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
галещият вятър –
угасват багри
в клюмнали жита;
аз пея с глас,
но тишината,
запълва ъглите
на моята душа.
Забравен залез,
непотребен,
забутан нейде
в паметта
с онез оттенъци
на песен –
та те са миг
от вечността,
възпята
в хиляди поеми,
изваяна дори
с ръка ...
човече –
роб на свойто време –
кимни
в страни поне...
с глава!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Бостан Бостанджиев Все права защищены
