Лирическо отклонение
Замира в шепот <?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
галещият вятър –
угасват багри
в клюмнали жита;
аз пея с глас,
но тишината,
запълва ъглите
на моята душа.
Забравен залез,
непотребен,
забутан нейде
в паметта
с онез оттенъци
на песен –
та те са миг
от вечността,
възпята
в хиляди поеми,
изваяна дори
с ръка ...
човече –
роб на свойто време –
кимни
в страни поне...
с глава!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бостан Бостанджиев Всички права запазени
