Моите мечти
Аз искам да намеря път сега
в утрото на свойта самота.
И даже да се лутам заблуден
знам,че утре пак ще си до мен.
И пак ще тръгнем двама във нощта,
дори да ходим морни през снега.
Най-накрая ще намерим път
и там ще свием своя роден кът.
Ти ще бъдеш моята свобода
и заедно ще пленим света.
Но ще трябва да се разделим.
Всеки ще поеме своето бреме
и за ласки няма да остане време.
Тогава ти ще плачеш изнурена
и ще проклинаш своята участ,изтощена.
Но аз ще съм далеч от теб в нощта,
отново сам -пак с своята самота.
И няма да поглеждам веч назад
и глух ще бъда аз за твоя плач.
Прости ми,нямам избор,разбери...
Във мрака чакат моите мечти!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елица Иванова Все права защищены