Моите мечти

Аз искам да намеря път сега

в утрото на свойта самота.

И даже да се лутам заблуден

знам,че утре пак ще си до мен.

И  пак ще тръгнем двама във нощта,

дори да ходим морни през снега.

Най-накрая ще намерим път

и там ще свием своя роден кът.

Ти ще бъдеш моята свобода

и заедно ще пленим света.

Но ще трябва  да  се разделим.

Всеки ще поеме своето бреме

и за ласки няма да остане време.

Тогава ти ще плачеш изнурена

и ще проклинаш своята участ,изтощена.

Но аз ще съм далеч от теб в нощта,

отново сам -пак с своята самота.

И няма да поглеждам веч назад

и глух ще бъда аз за твоя плач.

Прости ми,нямам избор,разбери...

Във мрака чакат моите мечти!