Научих се, навярно да обичам...
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Научих се, навярно да обичам...
И птиците във парка го разбраха.
Понякога ми кацат по ръцете
и гледат, как с очи ги галя.
И шепна стих, а те ме слушат.
И клоните смирено се привеждат,
за да докосна с устни всяко листче.
Тогава чувствам се, че и аз съм птица.
И някой ден ще отлетя...И всяка сутрин
на пейката ще идват птици да ме търсят...
Но няма да ме има.
20.07.2006 г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Светослав Иванов Все права защищены
Това са най-нежните и красиви стихове, които съм чела!
