Научих се, навярно да обичам...
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Научих се, навярно да обичам...
И птиците във парка го разбраха.
Понякога ми кацат по ръцете
и гледат, как с очи ги галя.
И шепна стих, а те ме слушат.
И клоните смирено се привеждат,
за да докосна с устни всяко листче.
Тогава чувствам се, че и аз съм птица.
И някой ден ще отлетя...И всяка сутрин
на пейката ще идват птици да ме търсят...
Но няма да ме има.
20.07.2006 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светослав Иванов Всички права запазени
Това са най-нежните и красиви стихове, които съм чела!
