20 авг. 2006 г., 19:29

...не ти принадлежи...

235 0 62
/преработено/

Слагам вечерята.
Аз съм онази чиния на масата
от която ти ще ядеш.
Може да бъда и простата вилица...
Но навярно усещаш,
душата ми не  е твоята гозба.
Само в нея не можеш да ровиш.
Без думи седя. И те гледам.
Говориш ми...Нищо не чувам.
Отнесено кимам, само с очи.

Ръката ми някак трепери...
Запалвам цигара и вдишвам дима,
а той във очите ми лее сълзи.
Не ме питай, дали съм щастлива!
Душата ми...не ти принадлежи!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Джейни Тод Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Джейни благодаря ти,че те има и че ни даваш възможноста да се докоснеме до теб и твоето творчество!Както винаги-страхотен стих,в който много жени съм сигурна,че ще се познаят!Прегръщам те силно!6
  • Поздравления!
    Джейн, това откровение ме натъжи!
    Но стихът ти е много хубав и истински!
  • Хубаво е че пишете за тези неща, мъжете имаме нужда от вашите признания, защото не винаги сами успяваме да ви разберем. Хареса ми, Джейн, поздрави!
    Вестин
  • Красив и за жалост много познат
    стиха ти тъжно докосва сърцата.
    Дали някога пак ще се върнат
    предишните чувствата в душата?

    Поздрав и усмивка
  • Прегръщам те ,Джейни!
    Реален е стиха ти!