20.08.2006 г., 19:29

...не ти принадлежи...

237 0 62
/преработено/

Слагам вечерята.
Аз съм онази чиния на масата
от която ти ще ядеш.
Може да бъда и простата вилица...
Но навярно усещаш,
душата ми не  е твоята гозба.
Само в нея не можеш да ровиш.
Без думи седя. И те гледам.
Говориш ми...Нищо не чувам.
Отнесено кимам, само с очи.

Ръката ми някак трепери...
Запалвам цигара и вдишвам дима,
а той във очите ми лее сълзи.
Не ме питай, дали съм щастлива!
Душата ми...не ти принадлежи!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Джейни Тод Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Джейни благодаря ти,че те има и че ни даваш възможноста да се докоснеме до теб и твоето творчество!Както винаги-страхотен стих,в който много жени съм сигурна,че ще се познаят!Прегръщам те силно!6
  • Поздравления!
    Джейн, това откровение ме натъжи!
    Но стихът ти е много хубав и истински!
  • Хубаво е че пишете за тези неща, мъжете имаме нужда от вашите признания, защото не винаги сами успяваме да ви разберем. Хареса ми, Джейн, поздрави!
    Вестин
  • Красив и за жалост много познат
    стиха ти тъжно докосва сърцата.
    Дали някога пак ще се върнат
    предишните чувствата в душата?

    Поздрав и усмивка
  • Прегръщам те ,Джейни!
    Реален е стиха ти!