Небе...
Небе.
Безсмислено и празно.
Едно индиго, проснато отгоре
под което този град е празен лист
с цвета на пепел,
на който няма да се отпечата нищо.
И аз съм там, и там са улици, и светофари,
пред които мигат погледи на минувачи.
Един сакат и мръсен, проси и проклина
за нещо тъмните джамии, фарове, автомобили.
До него циганките пушат и подканят
подпийнали мъже,
залитат без посока,
стопени в мрак и жалост, и несрета.
Паветата са кожата на гущер,
езикът му са няколко реклами,
блестящи ярко, ярко във червено
под това
небе.
Надвесено над мене.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Светослав Иванов Все права защищены
