Небе...
Небе.
Безсмислено и празно.
Едно индиго, проснато отгоре
под което този град е празен лист
с цвета на пепел,
на който няма да се отпечата нищо.
И аз съм там, и там са улици, и светофари,
пред които мигат погледи на минувачи.
Един сакат и мръсен, проси и проклина
за нещо тъмните джамии, фарове, автомобили.
До него циганките пушат и подканят
подпийнали мъже,
залитат без посока,
стопени в мрак и жалост, и несрета.
Паветата са кожата на гущер,
езикът му са няколко реклами,
блестящи ярко, ярко във червено
под това
небе.
Надвесено над мене.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светослав Иванов Всички права запазени
